Законът

Ескорта се движеше бавно по опразнените улици. Предвождащите полицейски коли сънено взимаха завой след завой. Бусът спря с лек писък на спирачките. Вратите се отвориха. Излезнаха 10-тина полицай и окован мъж около 30-те. Беше с късо подстригана русолява коса. Не беше особенно атлетичен, но излъчваше сила. Най-необикновенното в него бяха очите; дълбочината на погледа се сливаше със странен блясък, доста стряскащ и хипнотичен. Това че носеше белезници се забелязваше след продължително вглеждане. Не беше грозен, но не притежаваше и особенна красота.
Той беше осъденият. На смърт.
Последното караше всеки да потрепери.
Всъщност последния случай на такава присъда бе преди 25 години. За да я получи Моцарт (такъв му беше прякорът) си бе заслужил славата на престъпен гений. Още от детска възраст навлиза в подземните среди, където невероятните му качества започват да му печелят популярност и естествено пари. Издирван от 7 държави в продължение на 15 години, той бе най-накрая заловен. Нямаше конституция през която да бе преминал и да не бе погазил. Крадец, мошенник, убиец...по невероятно елегантен начин.
Екзекуцията щеше да бъде изпълнена точно в 12 вечерта. Световните агенций следяха всяко негово движение към затвора в който щеше да бъде изпълнена присъдата. Президентшата вече беше научила своята реч, беше прготвила и няколкото сълзи който да пусне, уверявайки аудиторията, че все пак "ние всички те обичахме".
Президента, министър-председателят, вътрешния министър, наградения за залавянето му полицай стояха изправени до остъклената стая където щеше да се проведе екзекуцията-всички тръпнещи в очакване на този исторически миг.
Осъдения влезна в залата. Всички бяха нервни. Президента каза няколко думи пред микрофоните, последва го жена му. Камерите жадно поглъщаха дума след дума, всички агенций припомняха неговите злодеяния. Поглед, почесване, вдишване се следяха от милиони.
Поведоха осъдения към средата на залата. Там беше остъклената стая с кушетка и завеса, където щяха да му инжектират калиевия йодид.
Попитаха го за името му.
Попитаха го дали иска последно причастие.
Попитаха го за свещеното му, последно желание.
Тук той отвори уста, готов да продължи със същия еднообразен тон, но се спря. Погледна всички присъстващи и техните костюми, и техните камери, и техните...
-Искам президента да бъде убит заедно с мен.
Стъписването беше огромно, всички се заоглеждаха в нищото, журналистите лееха с 200 думи в минута новината. Изведнъж зазвъняха телефоните на всички, прокурора обяви в национален ефир, че има нови доказателства, че изпълнението на присъдата се отлага...

В студиото звучеше тихо симфония No 40.
-В ефир след 3, 2, 1....
Журналистът подаде микрофона на събеседника си:
-Професоре, разбирате ли Моцарт?
-Разбира се, обожавам го!
-Дали? - Моцарт е гений, а нали генийте не могат да бъдат разбрани...
Недалеч, в една влажна хотелска стая, пред телевизора, две хипнотични очи се усмихнаха.