Законът

Ескорта се движеше бавно по опразнените улици. Предвождащите полицейски коли сънено взимаха завой след завой. Бусът спря с лек писък на спирачките. Вратите се отвориха. Излезнаха 10-тина полицай и окован мъж около 30-те. Беше с късо подстригана русолява коса. Не беше особенно атлетичен, но излъчваше сила. Най-необикновенното в него бяха очите; дълбочината на погледа се сливаше със странен блясък, доста стряскащ и хипнотичен. Това че носеше белезници се забелязваше след продължително вглеждане. Не беше грозен, но не притежаваше и особенна красота.
Той беше осъденият. На смърт.
Последното караше всеки да потрепери.
Всъщност последния случай на такава присъда бе преди 25 години. За да я получи Моцарт (такъв му беше прякорът) си бе заслужил славата на престъпен гений. Още от детска възраст навлиза в подземните среди, където невероятните му качества започват да му печелят популярност и естествено пари. Издирван от 7 държави в продължение на 15 години, той бе най-накрая заловен. Нямаше конституция през която да бе преминал и да не бе погазил. Крадец, мошенник, убиец...по невероятно елегантен начин.
Екзекуцията щеше да бъде изпълнена точно в 12 вечерта. Световните агенций следяха всяко негово движение към затвора в който щеше да бъде изпълнена присъдата. Президентшата вече беше научила своята реч, беше прготвила и няколкото сълзи който да пусне, уверявайки аудиторията, че все пак "ние всички те обичахме".
Президента, министър-председателят, вътрешния министър, наградения за залавянето му полицай стояха изправени до остъклената стая където щеше да се проведе екзекуцията-всички тръпнещи в очакване на този исторически миг.
Осъдения влезна в залата. Всички бяха нервни. Президента каза няколко думи пред микрофоните, последва го жена му. Камерите жадно поглъщаха дума след дума, всички агенций припомняха неговите злодеяния. Поглед, почесване, вдишване се следяха от милиони.
Поведоха осъдения към средата на залата. Там беше остъклената стая с кушетка и завеса, където щяха да му инжектират калиевия йодид.
Попитаха го за името му.
Попитаха го дали иска последно причастие.
Попитаха го за свещеното му, последно желание.
Тук той отвори уста, готов да продължи със същия еднообразен тон, но се спря. Погледна всички присъстващи и техните костюми, и техните камери, и техните...
-Искам президента да бъде убит заедно с мен.
Стъписването беше огромно, всички се заоглеждаха в нищото, журналистите лееха с 200 думи в минута новината. Изведнъж зазвъняха телефоните на всички, прокурора обяви в национален ефир, че има нови доказателства, че изпълнението на присъдата се отлага...

В студиото звучеше тихо симфония No 40.
-В ефир след 3, 2, 1....
Журналистът подаде микрофона на събеседника си:
-Професоре, разбирате ли Моцарт?
-Разбира се, обожавам го!
-Дали? - Моцарт е гений, а нали генийте не могат да бъдат разбрани...
Недалеч, в една влажна хотелска стая, пред телевизора, две хипнотични очи се усмихнаха.

Тези УЖАСНИ млади хора

"Тези ужасни, ужасни деца. По цял ден се мотаят по улиците. Трябва да се въведе вечерен час, да глобяваме родителите. Ех, какви бяхме ние на тяхните години, трудолюбиви, уважахме по-възрастните..."

- Делегат пред конгрeса на Обединената планета Земя, 2096

"Нашата младеж обича разкоша, тя е глупаво възпирана, надсмива се над началството и съвсем не уважава възрастните. Нашите днешни деца станаха тирани, те не стават, когато в стаята влезе възрастен човек, влизат в пререкание с родителите си. Направо казано, те са много лоши."

- Сократ (470-399 г.пр.н.е)

"Загубих всякаква надежда относно бъдещето на нашата страна, ако днешната младеж утре поеме в свой ръце управлението, тъй като тази е непоносима, невъзможна, просто ужасна."

- Хезиод (720 г.пр.н.е.)

"Нашият свят достига критичен стадии. Децата вече не слушат родителите си. Ясно е, че краят на света не е много далеч."

- египетски жрец, 2000 г.пр.н.е.

"Тази младеж е развратна до дъното на душата. Младите хора са немърливи и коварни. Те никога няма да приличат на младежта от миналите времена. Младото поколение на днешния ден не ще успее да съхрани нашата култура"

- намерено в глинено гърне в развалините на Вавилон, датирано е от 3000 г.пр.н.е.

Един ден в Кралство Холандия...

Вчера случайно си намерих дневника, който ни бяха накарали да пишем докато бях на обмен в Холандия...Жалко, че не мога целия да изкарам-струва си...ама ме мързи

Ден 3
...сутринта...
ААрррргххххх...мамка му пикае ми се.Ставам.Обувам се.Слизам по стълбата.Тясна е.Тоалетната-5 на 6 метра без ваната."По тоалетната ще ги познаете".Гол до кръста съм.Тук хората те гледат странно когато си по такъв начин облечен.Дреме ми.Пускам водата.Мирише ми на нещо...На чисто!Да на чисто е!Ами много ясно!Това място за мен е като една лаборатория-стерилно до умопобъркване,където се хората са свободни да правят експерименти със себе си.Резултатите-сложно е...
-Genadi,are u ready?We don't have much time.
-Be cool Bas,in BG we have more problems when we are late,but I stil don't give a fuck...
-My dad is going to take us to school.
-Ok,I see.I will be down in 2 min. then.
Да,да така е не ги понасям много.Ние сме прекалено различни породи.Бъди точен,суховат...Работа-вкъщи,училище-вкъщи,денят ти завършва със първа програма.Сън.И аз не падам по-далеч от тия, дето им викат простаци.И като ми протегнат ръка казвам "Датибамайката"...Защо?Някакъв вид удовлетворение,че на техния език това се разтяга в 2 изречения може би? Тази сутрин бащата ни кара до училище.За даскалото вече писах предишния ден, все така яко...а и намерихме специалното място за пушене...Основното се случи вечерта...
ТИЯ ХОРА НЕ ПИЯТ!Взех на връщане едно вино и уиски, защото ми казаха, че майката ще готви-рядко се случвало...Леле как ме изгледаха като разтворих раницата си...!Както и да е уважиха ме естествено...Вечерята беше със свинско и бях уцелил точно червеното вино.Майката го хареса, изгледаха под очи Бас, когато си наля 1 сант...вечерята свърши и със бащата се отцепихме в мноо, ама мноо дълъг разговор за политика, история, и култура...Аз обаче редовно си наливах от уискито, бащата не издържа, пък и Johny Wolker не е евтин и там-започна да си налива и той.

Към 12 и 30 останалите си легнаха.Останахме ние двамата на 1-вия етаж в хола...

Към 1 му споделих, че не е фатално да се смесват различните видове алкохол.Прекъснахме беседата, намерих бира и водка, и един мноо добър салам-страшно мезе.

Към 1 и половина свършихме голямото уиски. Презареждах му чашата много активно.Силно се разпали, когато му казах, че холандския звучи като немски.Май беше националист. Заздравихме отношенията между народите, като му дръпнах чалга и народна музика.Предпочете чалгата естествено.

Към 2 вече можеше да отиде в "Ориент" и да забие мацка. Гюбека му се отдава, щото на младини танцувал.

3 часа.Аз все още се държа някак на крака.Той имал цял шкаф с алкохол, марков мамка му. Губи ми се много тук.Взех една бутилка да разучавам в стаята си.

6 и половина.Бас доиде няколко пъти да ме събужда. Ще ходя в Амстердам днес. Едва живея.Бащата беше изчезнал доста дълго. В хола имаше петна. Май е повръщал. Доколкото разбрах от Бас, е отворил гаража и е спал в прането за да няма допълнителни проблеми със жена си.Горкия човек.

7 часа.Ще тръгваме.Бащата няма вид на жив човек.
-What??? YOUR FAGHTER is going to drive us to the station??? GOD HELP US!

Малко екология

Препоръчвам този сайт на всеки които иска поне малко да се образова за екологията в 21-вия век. Зеления сайт на България. След това си хвърлете боклука през терасата.

Кодът Пи

К'во да ви кажа- тоя филм просто трябва да се гледа...Бях гледал малка част от него навремето, дръпнах го от замундата наскоро. Сценария, режисурата, играта- всичко е потресаващо и те хваща здраво за гърлото...Разказва се за математически гений който иска да открие зависимост в числото Пи, приложима навсякъде...гонят го корпоративни интереси, едни диви евреи(!?!?!) които твърдят, че това е кодираното име на Бог... Има един много див момент с бургията накрая...но ви оставам да му се накефите сами

Аз съм легенда

Филма е може би една от най-добрите драми които са излизали скоро време. Казвам драма, защото това е основното, екшъна и фантастиката само я допълват. Наистина си струва да се види. На кратко: учените създават вирус, които помага за лечението на нелечими болести.Той излиза извън контрол и избива цялата земя и...( е не искам да ви развалям кефа, гледайте го!)Естествено последния оцелял е негър(!?!?!?!) в ролята е Уил Смит. Потресаващ е факта, че е АБСОЛЮТНО сам в 90 на сто от филма, само кучето му партнира...Невероятно добра игра прави Уил, евала просто.... Има доста допирни дочки с "Корабокрушенецът" и "The Signs".

Почти любовна история

-...............................!!!-каза тя и си намести дънките.Бяха малко мръсни.И плочките бяха мръсни.
-...............................!-каза той и погледна към стената.Имаше рисунки.Преобладаваха анатомичните етюди.
-.............а?-каза тя и усети как започна да става горещо...
-.............мммм!-каза той и вече не издържаше...дишаше участено!
-Амиии..............?-каза тя и се приготви....
-...........!-каза той и дъха му спря!
.....
Той стана.Закопча си дънките.Чуваше се падаща вода.Отвори вратата.Отиде до съседната врата.Дискретно.Почука.Вратата се отвори.Подаде се ръка.Нежна.Той и го даде.Всичко което тя желаеше...
-Благодаря!-каза треперейки тя...

След 2 дена може да се сетите какво стана.Не се видяха повече.И двамата я бяха изконсумирали, за жалост.Тоалетната хартия естествено.

Психоделнично

-И?
-Чакай да си поема дъх...тъкмо се връщах от погребението на човека...
-Кой?
-Човека бе!Викахме му така щото нямаше вид на такъв!Май беше даскал навремето...Често седеше на масата в ъгъла...
-Сещам се!Беше почнал с нещо...
-Да бе!Връщам се от погребението и на пътя-Господ!
-Май сте се почерпили стабилно на това гробище !?
-Не, не, не!Беше господ! Познах го-няма грешка!
-И как изглеждаше?
-Със...със много вети и...мръсни дрехи...беше брадясал и...още не мога да повярвам...!Имаше естествно ореол!
-А стига бе! Я ми дъхни...не не си пил! Е какво направи?
-Той ли? Буташе си количката си със хартия и буклуци...
-Не бе ти какво му каза?
-Нищо...всъщност нищо...На него вече никои не не му говори...камо ли ти или аз!

Version 2.0

Очаквайте от новата 2008-ма, подобрена версия на познатия ви абонат G.M.:
-Работа в музикална среда, с нови инструменти-акустична китара и тромпет.Препоръчваме на първо време да изключвате звука с ритник на съответното място, и изобщо избягвайте срещи със този толкова нежелан индивид.
-Повишени бойни умения(курс по кудо, версия 1.0)-ъпгрейда се активира след завидна употреба на бутилки с мана.Също така ако субекта бъде силно раздразнен.
-След посещенията на курса по катерене, още от сега, широк кръг от манекенки, живеещи по високите етажи на блоковете изразиха неодобрението си върху този plug-in.
-и още много други tools...открийте ги в специалния промоционален пакет!
Бройките са в силно ограничени количества.Производителя не носи отговорност за вероятните странични ефекти като остро затъпяване, незадоволеност, алкохолна и наркотична умора.
Приятно ползване и през новата година!

Тъжният клоун

Из северното черноморие, на един кей,
бе кацнало местообитание като стар полюлей:
хиляда жители,главна улица и очукан площад;
мечта за живот на всеки-не-особенно-млад...

В тоз малък град,
приютен от морския бряг,
над всеки дом висеше, като от филм на Тарантино,
мараня, сивота и тежест дневна, реална повече и от кино-

Мъката, прегънала всеки от вино.

Та там ти казвам приятелю на по чаша,
нашия герой пристигна един ден с галони домашна.
И обикнат бе на мига от всеки,
не заради въглеродно-алкохолната смес,

а заради усмивката, носена на лицето без вест.

Шатра голяма,размери пет на по пет,
опъна той до селската смет,
и изведнъж сивотата от деня им изчезна-
оказа се, че пратеник божи им слезна.

Той живееше не от вино,вода или хляб,
а мъката на отрудените стопяваше като сняг,
защото спектакъла негов бе от сърце,

обичаше всички като малко дете-

щастлив непукист, ракия с мезе-любов от пръв поглед му казваха те!

И ето ти там, на къра, два метра насред бостана,
народни маси се тълпяха откъм зарана,
да видят те единствената атракция на малкия цирк-
клоунът-щастливец, появил се сякаш от mIRC.

Но един ден -ужас,вест мълния-
откриха любимецът си, прилегнал до един розов храст,
със сковано лице, студен като сняг,
потънал във вечността,

уви за такива хора живота е праг!

Потресени и скърбящи, скоро и истината като потоп ги обля;
прекрасния клоун всяка вечер, с усмивка на уста;
е забавлявал мъже, жени и деца,
кой и как да разбере, с какво го е глождила съвестта...

Диагнозата му е била тежка и несъмнима-
липса на сън, копнеж по любима,
прекъсната сърдечно-съдова крива...

Наздраве приятелю по съдба!
Тъжния клоун ни намига, усещам дори закачливо,
от пълните ни чаши със пиво...

ПОМОЩ!!!

От следващата седмица си дигам задника...бахти къв мързел ме е заразил...Започваме кампания "Да спасим света от мърдясване".За повече инфо, знаете мястото-на 3-тия етаж, вратата в дясно.ГРЕШКА!ДИГАМ СИ ЗАДНИКА ТАЯ СЕДМИЦА ОТ КЪЩИ И ОТ ДАСКАЛО!