Първата и най-основна тяхна характеристика не е най-очевидната.
Всъщност тя се корени много по-надълбоко, ако успеете да ги опознаете. Във детството.Всички те може да варират по всички показатели, но те всички са изпитали някаква дълбока травма в детството. Често съдбоносна. Загуба на роднина, домашно насилие, изнасилване, груб(прост, гаден и т.н.) баща.
Тази травма се прехвърля много често и върху образа на бащата, тъй като проблемите в българското семеиство не се оправят. Така се запечатва в едиповия комплекс и при по-късното израстване се забелязва същото търсене на черти в партньора.
Във други случай тяхната травма не е толкова очевидна; поради някаква липса(отново в детството) на родител, или неговата особенна грижа(често това отново е бащата които, по цял ден е на работа), те усещат, че не получават всичката любов и внимание което искат. А какво повече желае от това едно дете? Отново нещо което рефлектира върху целия им по-нататъшен живот.
Повечето от тях биват и изключително интелигентни. До ранните години на пубертета, те желаят максимално откъсване от реалността, която по някаква причина, не им е по вкуса. Те потъват в света на книгите, и често стават по-умни от съучениците си от ранни години. Това ги превръща и в аутсайдери от стадото, което намразват. Затова и по-нататъшния им избор на партньори отново е подвластен на тези години; ако не умен, той поне е находчив и забавен, което го различава също като тях.
Също така много често може да са в много добри отношения с майката, но намразват неиния пример. Много често тя е отговорна, точна, строгата в семеиството и тази която детето среща. Добра домакиня и/или перфектната в офиса. Така от ранните години детето намразва този шаблон, то не желае да прилича(поне изцяло) точно на майка си, или намразва някои неини морални черти. Причината тук е в прекалената близост на майката с детето, тъй като в повечето(или някой случай) тя основно се занимава с възпитанието му.
След като вече е влезнал в пубертета, съответния индивид започва да компенсира загубената любов в детството. Най-лесния начин (и подсъзнателен) е като просто разтваря краката си. В почти всички случай избранника бива по някакъв начин свързан с детството. Олицетворява в много случай несбъднатата връзка със бащата, които бива заместен с простия, гадния и груб( и пр.) тип. Той е силния мачо който запълва онази ниша от страх в нея, защото през годините той се е претрупал. Тези жени често слагат маска, която да заблуди околните от нейните огромно по количество и качество, въображаеми или реални комплекси и страхове. Могат да бъдат всякакви по външен характер, но в деиствителност са много раними и нежни. Поради тях, те имат постоянната нужда от някой, които да е много близо до тях. Приятел, без който да пресекат улицата, интимен, без които са в състояние да плачат в продължение на години.
Като осакатени същества от детска възраст нейния най-голям проблем, не само според мен, но и според много от моите читатели е любовта. Те не могат да оценят чуждата любов, нито своята собствена. „Та как може някой да обича противно същество като мен?”- в някой случай си казват(дори и да е подсъзнателно). От друга страна примерът им за любов в ранните си години във семеиството е доста изопачен.
Следвайки чисто статистическите данни от много места, които сочат за домашно насилие от 30% до цели 75% в българското семеиство(зависи на кои проучвания вярвате) и във това колко много родители изливат стреса от работния ден и проблемите със насъщния, бихте могли да си изясните защо те са толкова много.
И за тези които са познали-честито.Това беше едно описание на курвата(кучката) направено на базата на срещнатото и прочетеното от мен, като съм взаимствал и от разговори с приятели.
П.С. Въпреки честото срещано по-високо сексуално желание от тяхна страна, има и редки случай когато то бива и контролирано по някакъв начин. Или насочвано в посока която да не ги дискредитира(тук вече варира в много посоки, но очевадността им също; демек не най-явните са най-проявени или както още го е казал народа-„Тихите води, са най-дълбоки”).
П.С.С. Нека не забравяме, че изграждането на човешкия характер не свършва със средата.Има я и онази добавка наречена "собствен избор"...
27 януари 2008, неделя
37 градуса по триене
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

1 коментара:
готина,но ако трябва да съм честен...перфектно детство няма.Д**и е облъчвана в посткомунистическа детска градина.Е***а и всичките й съградиннички са били сексуално насилени.А нея са я мислили за бавноразвиваща се.В края на краищата всеки е емоционално белязан.Аз още не мога да си кажа 2 приказки с баща ми.Колото и да съм против хвърлянето на вина тук са си виновни самите хора,защото живота си е смотан и ценичен и има странно чувство за ирония,което допада само на него.Мнението ми е,че нашите поколения са прекалено разглезени от психически травмички...и вината си е тяхна.Хората продължават да мъчат ли мъчат психологията да намери сорса на проблемите им,но това ,което не виждат,е,че са с воал пред очите ,докато не осъзнаят ,че проблема си е техен и всичките психоанализи на света са просто оправдания на хората.
Публикуване на коментар