Сън в нашенска нощ

Искам да спя, звездите ме ослепяват,
ще ги нарежем на трупи за амбалаж,
отсечем, повалим ниско земи,
приютим в ниските си очи.

Тази луна трябва да посечем,
изгорим ли не зная, тя е като оная,
дето проси за надежда на гара,
без посока, без сън.

Депресиран клоун си реже вените,
под черница с два клона-
със пъплещо чено заглавие,
вестниците не приспиват като по-рано.

Камбанен звън в уличния храм,
на хорът уличен се покланят бутилките наши.
Запалете свещ
или ги помолете за по цигара.

Часът на кулата го откраднаха, преди 50 години май,
продадоха го за старо желязо.
Но вече редовно избираме,
цветни метали и време

Старите чайници напяват една и съща мелодия,
от котления камък и стари идеали навярно.
Пенсионерско пропукване на нощта,
красиво гръдно докосване със мечта.

Човекът на терасата не може да спи, погледа му е див.
Отдавна мисълта му е като необуздано стадо коне.
Ще препускат,
но конюшната им е на друга тераса.

добавка 03.01.08 18:30 P.S: Моля да бъда извинен за несъвършенствата на написаното по горе(погледнете часа), но бях силно под въздействието на флойд и други работи. Все пак смятам, че си струва да бъде възприето поне с малка усмивка.