-Ти ли бе? Ти ли?Няма да се преместиш ли? Ей ще стана, като куче ще те навра у калта, нещастник!-И наистина скочи от бляскавото Ауди кабрио.
Като видя накъде вървят нещата и че с добро не става, дебеличкия гражданин за който се отнасяха последните думи, се намърда светкавично, затвори вратата, като едновременно дигна стъклото и запали.
На тясната еднопосочна уличка 5-6 мазни, стари и грохнали таратайки с плах поглед се пулеха срещу колоса от бляскава стомана и стъкло, застанал, напук на знаците, срещу тях.
-Майка ти недоносена, к'во бе, отваряш ли ми се?-Заблъска по втората в редицата кола. Дебелия му ланец от време на време изпълзяваше от потника, леко се докосваше до стъклото на наистина грохналата кола и се прибираше обратно, просъсквайки като змия в размножителния период.
-Да ви еба майката селска и недодялана... баси и тъпаците...!
-Момче, улицата е еднопосоч...
-Мълчи бе, дъртак комунизиран, че и ти ще ядеш дървото!
Дядото, към който бяха отправени тези изкушаващи слова се поотмести и започни тихо и напевно да го попръжни. Бяха се посънабрали доста зяпачи, един от които изчака собственика на каляската да се намести вътре и застана отзад.
-К'во номера ли ми гледаш? Хубав е, хубав...
-Хубав зер,СТ осем, осем, пет, пет...Ще видиш ти как се псува и рита...
Когато и бляскавата задница на нова-новеничката кола се качи на тротоара, тези срещу нея, като съпровождани от бавен марш започнаха да се изнизват нагоре по улицата и покрай тъмните стъкла на немската емблема.
До другия прозорец на Аудито се приближи мотопед с индивид, чиито години бяха старателно боядисани, но оригиналния надпис "чичо" се четеше без затруднения.
-Хее, аз казвам ли ти, нямам такива проблеми като съм си със моторчето!
От Аудито се понесе гневен облак цигарен дим.
Движението продължи.

по истински случай