Манифестът на един среден пръст

Омръзна ми всички да отричат делото на моя народ, този на средния пръст. Ако палеца беше виновен за еволюцията от таксиджия (50 000 пр. Хр) до модерен човек, то ние изцяло заздравихме хватката на човека над света.
Не пренебрегваите силната ни хватка която прилагаме върху вас. Цялата ви история щеше да е променена без нас.
Силната ни хватка се усеща през вековете от боевете с мечове, саби и мускети, до притискане на очни ябълки, първото книгопечатане и прочие.
А нима следва да бъде отречена и нашата роля в продължаването на рода ви? Къде е тая д***а където не са били подложени на тежък труд моите братя? Тежкия ни миньорски труд е неприложим абсолютно от нито един от моите събратя! Забравете за половината налично кинопроизводство, продължителност и задаволеност щяха да имат съвсем различно значение...
А нека не забравяме и за нашия основен принос- за социалното дообоатяване на вашия речник и жестове! Как, просто как биха се изразявали хората в пристъпи на гняв, отричане, наглост, осмиване и прочие, аз си нямам и на идея. Преди време с мен, моя собственик разби ентъра от гняв, и за своя собствена изненада намери следното в интернет: "груб жест е „да се покаже пръст на някого“ чрез повдигане на ръката със сгънати пръсти и изправен среден пръст. Ако този жест е придружен от удар по лакътя на вдигнатата ръка с дланта на другата ръка, той се превръща в един от най-обидните сексуални жестове".
Чудя се дали почукването с външната част на юмруците нямаше да ни замести, ако ни нямаше...
Може би този наш основен жест може да се проследи още от древни времена. Развратните египтяни, също както и индийци мъже се пише, че са имали еднакъв и много обиден жест, като с високо(!) вдигната ръка са изправяли средния си пръст. Тъй като работата им била изключително физическа и не им оставали сили за през нощта, често помагали на жена си с него. Значението му тогава имало два смисъла- "твойта м*м* ти дето със жена си не можеш да се опраиш та с мене ли....", а другия- класическото и вечно- "да ти е*а м*ам*та..."
По нататък през вековете този жест се видоизменя леко на места.
В Англия неслучайно е много по-обидно да се покажат изпънати показалец и среден пръст. Произхода на този жест идва от средните векове. Тогава на власт е все още изключително опасната (и задръстена) католическа/протестантска църква.И двете препоръчват зачеването да се извършва само в мисионерската поза, като всичко повече от зачеване,удоволствие, пози, и прочие е гнусно, грешно и прочие...
По същото време една от най-силните армии е английската(сори България вече я няма на картата!), като причината за това е, че близо 80% от нея е съставене от професионални стрелци с дълъг лък(long bow-огромен лък способен да пробива дори дебела броня, далекобоен, умопомрачително силен)
За да опънат лъка воините са със жестоко тренирани ръце и пръсти, особенно показалеца и палеца, които са били рисувани застрашително огромни навремето. И тъй като не са ги ползвали на матрачното боино поле, преди битка са имали навика предизвикателно да ги вдигат срещу чуждите армии...Един вид, ае може да не еб* майк* ти, ама пак ке я на*ба!
Изобщо ние сме не само най-силния пръст, станали сме и символ на сила, мъжественост...дълго време, пък и все още някой мислят, че чрез нас ще вникнат какво носи собственика между краката... Резултатите не потвърждават нищо поне засега...

Това е моя манифест. Изправен и горд казвам на всички под моята снажна снага какво мисля за тях. Мен наистина не ме е страх. Това което зависи от мен, мога да се справя с него, това което е над мен(да речем моя стопанин)-ами нямам власт над него така или иначе...
В момента наистина ви гледам всички предизвикателно и със злоба.
Това е моята война-войната на средния пръст.
И ако в цялата една човешка история, той може и да не е бил печелившия, преебаван, то поне никога не е бил на*баван.Неслучайно.
Аз стоя тук и със своя манифест ви обявявам воина- на всички аз гледам като врагове, и за никой няма да има пощада.
Другите пръсти са всичко останало, но си остават просто страхливци. Едни вършат доста работа, други само клюкарят и сочат, трети само се спотаиват и нищо не вършат, други само злато са призвани да носят и прочие.
Монарси, политици, критици, журналисти, актьори, доктори,архитекти, адвокати, учители, чистачи, строители, цигани и евреи са ме ползвали, все някога.
Само, че сега вече аз започвам да ги използвам и соча ВСИЧКИ тях.
Абсолютния ми непукизъм ме извисява над всички останали и аз си оставам най-силния.
Тази тотална война срещу всички останали е доста брутална. Нарича се мелницата на живота. Но не и аз. Аз няма да се оставя да ме смели. Дори и да се случи, ще стоя отново изпънат, строен с предизвикателен и огнен плам в очите-срещу зъбчатите колела на съдбата...

37 градуса по триене

Първата и най-основна тяхна характеристика не е най-очевидната.
Всъщност тя се корени много по-надълбоко, ако успеете да ги опознаете. Във детството.Всички те може да варират по всички показатели, но те всички са изпитали някаква дълбока травма в детството. Често съдбоносна. Загуба на роднина, домашно насилие, изнасилване, груб(прост, гаден и т.н.) баща.
Тази травма се прехвърля много често и върху образа на бащата, тъй като проблемите в българското семеиство не се оправят. Така се запечатва в едиповия комплекс и при по-късното израстване се забелязва същото търсене на черти в партньора.
Във други случай тяхната травма не е толкова очевидна; поради някаква липса(отново в детството) на родител, или неговата особенна грижа(често това отново е бащата които, по цял ден е на работа), те усещат, че не получават всичката любов и внимание което искат. А какво повече желае от това едно дете? Отново нещо което рефлектира върху целия им по-нататъшен живот.
Повечето от тях биват и изключително интелигентни. До ранните години на пубертета, те желаят максимално откъсване от реалността, която по някаква причина, не им е по вкуса. Те потъват в света на книгите, и често стават по-умни от съучениците си от ранни години. Това ги превръща и в аутсайдери от стадото, което намразват. Затова и по-нататъшния им избор на партньори отново е подвластен на тези години; ако не умен, той поне е находчив и забавен, което го различава също като тях.
Също така много често може да са в много добри отношения с майката, но намразват неиния пример. Много често тя е отговорна, точна, строгата в семеиството и тази която детето среща. Добра домакиня и/или перфектната в офиса. Така от ранните години детето намразва този шаблон, то не желае да прилича(поне изцяло) точно на майка си, или намразва някои неини морални черти. Причината тук е в прекалената близост на майката с детето, тъй като в повечето(или някой случай) тя основно се занимава с възпитанието му.
След като вече е влезнал в пубертета, съответния индивид започва да компенсира загубената любов в детството. Най-лесния начин (и подсъзнателен) е като просто разтваря краката си. В почти всички случай избранника бива по някакъв начин свързан с детството. Олицетворява в много случай несбъднатата връзка със бащата, които бива заместен с простия, гадния и груб( и пр.) тип. Той е силния мачо който запълва онази ниша от страх в нея, защото през годините той се е претрупал. Тези жени често слагат маска, която да заблуди околните от нейните огромно по количество и качество, въображаеми или реални комплекси и страхове. Могат да бъдат всякакви по външен характер, но в деиствителност са много раними и нежни. Поради тях, те имат постоянната нужда от някой, които да е много близо до тях. Приятел, без който да пресекат улицата, интимен, без които са в състояние да плачат в продължение на години.
Като осакатени същества от детска възраст нейния най-голям проблем, не само според мен, но и според много от моите читатели е любовта. Те не могат да оценят чуждата любов, нито своята собствена. „Та как може някой да обича противно същество като мен?”- в някой случай си казват(дори и да е подсъзнателно). От друга страна примерът им за любов в ранните си години във семеиството е доста изопачен.
Следвайки чисто статистическите данни от много места, които сочат за домашно насилие от 30% до цели 75% в българското семеиство(зависи на кои проучвания вярвате) и във това колко много родители изливат стреса от работния ден и проблемите със насъщния, бихте могли да си изясните защо те са толкова много.
И за тези които са познали-честито.Това беше едно описание на курвата(кучката) направено на базата на срещнатото и прочетеното от мен, като съм взаимствал и от разговори с приятели.
П.С. Въпреки честото срещано по-високо сексуално желание от тяхна страна, има и редки случай когато то бива и контролирано по някакъв начин. Или насочвано в посока която да не ги дискредитира(тук вече варира в много посоки, но очевадността им също; демек не най-явните са най-проявени или както още го е казал народа-„Тихите води, са най-дълбоки”).
П.С.С. Нека не забравяме, че изграждането на човешкия характер не свършва със средата.Има я и онази добавка наречена "собствен избор"...

задния EXIT на кенефа

Предполагам влизайки забелязвате предупреждението, сложено от някой доброжелател за съдържанието на респектиращия с името си no-care, no-stop блог. Имам си догатки кой е, но няма значение. Струва си по-задълбочено вглеждане в името на блога, за смятащия за отвратителен моя блог. Без да ми пука и без да спирам, ще продължа да си пиша тука, напук на тези които не го харесват. Може и един слънчев ден този блог да го няма. Това ще накара може би много хора да ги накара да се усмихнат. Може и да ги накара, ако и аз се махна. Ама няма да го бъде. Без да ми пука и без да спирам ще се надсмивам над всичко което си поискам и ще мисля каквото си искам, колкото и да не се харесва на някой хора. Сори, "живея, защото родил съм се и няма друг начин", или те или аз трябва да свикне с взаимното ни съществувание. Съдейки по тези хора, жалките им радости и натискането на бутона "оплачи се от този блог" те сами признават с постъпката си това, че той и респективно аз съм явно по-специален, различен. Една еднородна система отхвърля всеки един чужд обект, така както всяко общество отхърля различните. В моя блог няма порно,(много) нецензурни материали и прочие. Има просто един вик, че мразя еднаквостта и елементарността и на принципа "Гузен негонен бяга" те са си признали всичко това.
Уважавам мъдростта на библията и един от любимите ми цитати(не мога да се сдържа е "По делата ще ги познаете". С делата си тези хора(които и да са) съвсем откровенно са признали, че съм различен и, че не одобряват призива "FUCK елементарността" и съвсем ясно са заявили какви са ТЕ.
Няма да се спра, тук пиша неща които не смея да нарека "истина", защото нямам монопол над нея. Това си е просто моята гледна точка, която не е по природата на много хора. СОРИ.
И аз искам бутони за много хора: "Самоирония", "Различност", "Интелект", но уви, няма ги все още.
Може да се оплачите от мен, да ме напсувате, дори един ден да се изпикаете на гроба ми.
Но никога няма да ме разберете.
Никога няма да ме промените.
И това е което ви прави жалки.

Даскало vs. Кенеф

ПРИЛИКИ:

1. И в двете се ходи по нужда.
2. Риска да заспиш е опасно висок.
3. Седиш постоянно(при момичетата), но не ти е удобно(при момчетата)
4. Пушенето на цигара стимулира работата.
5. Четенето е редовно, но като ти писне решаваш кръстословици.
6. Повечето хора не обичат да се задържат много време там.
7. Ако не си свършиш добре работата първия път, те вдигат отново.
8. Ако не я свършиш-повтаряш.
   
9. Има няколко дисциплини.
10. Ако има повече хора, като нямаш хартия ти дават назаем.
11. Можеш да си драскаш, анатомичните етюди преобладават.
12. Изправяш се когато влиза чужд човек.
13. Най-великите идеи се зачеват там.
14. Както и някои велики хора.
15. Евтината храна.
16. За по-добрите се чака.
17. Миризмата.
    
18. Работещите там имат еднакъв интелектуален ресурс.
19. А баш шефката е в климактериума.
    
20. Като свършиш изпитваш чувство на облекчение.

РАЗЛИКИ:

1. Полученото от едното е полезно за природата.
2. В тоалетната не се препоръчва да стоиш 12 години
   
3. В първото като говориш, никой не те разбира.
4. За щастие няма никой на главата ти във второто.
5. Винаги влизаш с интерес в кенефа.
   

ИЗВОД: Еми направете си извода!

Хора НЯМА!

Не не съм в депресия. И нямам нужда от допълнителни занимания за да се чувствам ОК. Това, че сте ограничени и едностранчиви не е мой проблем, престанете да ме занимавате. Не съм длъжен да обичам де що мърда, само защото е повърхностно. И живота е огромен-да, но Ярослав Хашек го е казал: "Това само доказва колко говеда има под слънцето".
Нямам намерение да се самоубивам, но няма и да ви търпя.
П.С. Който си мисли, че не е такъв да се замисли(от друга гледна точка, ако може) и да си докаже сам на себе си, че не е. Ама аз ви казвам, че сте.

П.С.С.(свързано е с коментара, просто не се сдържах) Не не си преставям света като бомби, представям си как ги пускам върху тъпата му кратуна. Не няма да правя нищо, така ще видя и живота според логиката на оня коментар.
Радвам съм, че съм модерен-демек умен и самозалъгвайки се на значим.
Имам си достатъчно значими и разнообразни занимания-отново за онзи коментар.

И както биха казали други мой критици, високо над моето интелектуално ниво- естесвено, че се правя на интересен

Иване, защо го направи?

Нощ като нощ, шибана, тъмна, гадна...
Вече наистина не знам...Започва да ми се гади. Пускам оня сладур Джими да ми попее малко. Какво по дяволите ми става? Не мога да понасям маса народ с които само до преди 2-3 месеца съм си пил бирата редовно.
Май и себе си не понасям май.
Не съм имал нормален сън от 2-3 месеца, особенно последния. Вечер, ако съм сигурен, че нашите са заспали излизам и най-редовно кръстосвам където ми падне, с твърд алкохол и много цигари. На сутринта съм лайно. Преди няколко вечери Николай толкова много се накефи, че го водя за половин час на стадиона...да знаеше само колко, често минавам покрай него когато слизам от аязмото. Започвам да се превръщам в някаква шибана сянка. Дори и през деня рядко спя-най-вероятно ще е нещо кратко...
Самия аз се чудя какво става с мен. Онази вечер след тъпото предаване за което толкова подробно разяснявах на аудиторията проблемите на Берое, а отделно от това бабичките на телефона с най-малки подробности ни разясниха тайните на петмеза, близо час и половина си лафих много приятно с Тедито. Установих, че това ми е едно от редките хубави преживявания напоследък. Няколкото интелектуални седмични напивания с Николай и извода от всичките тия глупости са, че ако не е алкохола и тревата, май ще си тегля куршума. И лошото е, че не е преувеличено.
Какво е това шибано поколение и дупка в което съм изсран Господи? Как може толкова голяма посредственост, толкова голяма тъпота. Почти вече не намирам свестен човечец с които просто да си изкарам яко и установявам, че по-често си комуникирам с мъртви и такива в чужбина, отколкото с нещо по-дишащо. МАЙНАТА ВИ НА ВСИЧКИ!!!!
Вече не съм сигурен другите ли стават по-тъпи или аз затъпявам. Второто май е по-вероятно.
И двамата с Тедито онази вечер бяхме единодуши за едно: че бъдещето ни се върти около копането на къртофи в някоя далечна родопска къща, далеч от всичко това наоколо. Като, че ли че лекарството за всички останали е вече измислено-една ядрена бомба му е майката на проблемите ви с маникюра,пърденето,любимия филм,проблемите с родителите и тройката по физика...извода е прост отново: МАИНАТА ВИ НА ВСИЧКИ!!!!
Леле сега се усещам започвам да звуча и като някакъв пълен аутсайдер. И да, така е. Просто не, просто не, просто не желая да се отъждествявам с толкова много народ, по-лошото е, че напоследък измежду тях има прекалено много приятели. И така да е... Лекарството вече е измислено....
Даскалото вече започва да се превръща в ад. Едвам издържам, сигурно за това са ми така изопнати нервите. А да, за да е пълна идилията и нервите ми са в невероятно изтъняло състояние. Ако депресията се лекуваше, не бих взел което и хапче да е.
След 2 часа сигурно ще тръгна да си лягам. Надявам се да заспя. Лека ви нощ.

Малките прашинки отляво на взрива са естествено РПУ-то. Отдясно са тези на Обшината. Забелязват се и много който просто си плачат да ги хакнеш. Голямата гъба ествено е над ГПЧЕТО.

Берое умря...ДА ЖИВЕЕ БЕРОЕ!!!

За мишките и хората - разказ за една зелена трагедия с отворен край. Още една моя статия в sport.bg

Гладките български пътища

Рано сутрин. Излизам.Падам. 10 пъти. По радиото предупредиха- ски пистите от и за ГПЧЕТО са временно спряни заради лавина. По Столетов влековете ще бъдат ремонтирани от 7 до 2. Почти стигам даскало. Чупя крак на две места. Щастливо гипсиран вечерта дигам наздравица в болницата с всички приятели и познати. Реге парти в травматология, стая 202...
Сигурно недоволствате от противно поддържаните улици? Снимката от вестник "Стандарт" , 27 декември ме накара да не се оплаквам:

Русенска яма глътна цял камион. Цистерната на ВиК пропаднала в ново свлачище на булевард "Придунавски" навръх Коледа.
Заглавието на снимката (защото съм снимал от вестника): "Ламя на пътя"

2 нули 8 номер на дъската

Пореден календар махнат от стената. Време за депресарските размисли...
Още една година.Надявам се има израстване.Отново много пътувания( и на стоп), простотий, напивания, приятели, нови, стари, скарани....Реших и да почна тази(!) работа тука с идеята да се занимавам с писане, и както с още както куп други смислени и безмислени начинания, със скромната цел да превърнат от мен говното, в що-годе човек. Резултатите засега са обезкуражаващи, но най-доброто винаги предстои. За цялата година имаше отново въртележка от жени, но баш момите (отново) не рачиха...Маината им! Не успях да изпълня мечтата си-игра на борсата и голям удар, но доста активно взех участие в капиталистическата циркулация на парите(пфу че дълги думи!).
Абе наистина всичко беше пъстро откъм преживявания, имаше случки, тва е важното... Основно за мен обаче мина под числото нула-не не е била ялова...имам предвид онази нула след която почва броенето...Тази година основния ми план е да се разделя с пословичния си мързел(да не се шегувам) и да се хвана на всички онези деиности които замислям от толкова време....
Засега най-яркото ми разочарование си беше това на края на годината. Да оставя на страна отношения, караници и прочие, за мен вече много ми говори, за всеки един около мен отговора му, за влака на нова година...Не ме възприемайте погрешно, не съм свикнал хората да ми угаждат, далеч не. Със сигурност щях да го отмина с лека ръка, както и почти направих, но вече му придавам друго значение. От една страна посрещнато на нож, от друга- с презрение дори, се сещам за онея по-ранни години в гимназията когато такива мероприятия са били масово изпълнение. Явно е трябвало да бъда в момента някъде в средата на 90-те...Ммдаа! И като имам предвид какви са тези хора около мен сега, си давам сметка за останалите. Плоските куфалници от моя клас например ми се изсмяха в лицето.
И като знаем че участието в дадена система, лишава отделната единица от своята независимост, може лесно да се предположи, че НГ-то ми беше мноу оригинално-маса,спирт,тъпня...Къде ли преди сме го виждали това. Отново се обезкуражавам от това в какво шибано време живея- време без живец, идентичност,желание за разнообразие...Ако 90-те си ги представяме сега с Нирвана и касетките и падането на СССР, то с какво ще си асоцираме двете нули 00 след време? С нужника ли? Като гледам пукницата по празниците се опасявам че и това не е далеч...Абе ае стига!
Последното преживяване за 07 си го мислех доста време, оказа се , че 5 км-ра ще доидат сами-ИВО ИМАШ ВСЕ ОЩЕ ЕДНА БИРА ОТ МЕН!
Обещавам през 2008-годината в която правя 18, наистина да има повече израстване от предишната.Ще започна да свиря на тромпет и китара и ще...спокоино де, няма да пея!
Както и катеренето!Да не забравя и шибаното бънджи-мъст хев! И най-накрая да видя к'ви ше ги цепим след 12-ти клас...Засега алтернативата пред натфиз е зъболекарския стол, недалеч от къщи....боже опази! Мисля че си поставям доволно количество задачи, с останалото ще се справя...Нарочно пропускам жените, вече започва да ми писва с тоя сбъркан пол, пък и смятам, че водя щастлив самостоятелен полов живот...
Познавайки цикличността на историята съм сигрен, че тази година ще е не само голяма, но и че ще свърша доста яки и добри неща, повдигайки имиджа на тази горда фамилия...
А, да не забравя-ще ставам четец в църквата св. Димитър!!! Както пише Чудомир за един поп, с моите данни, цитирам "...и за има-няма седмица прокуди бабичките из черквата.За сметка на това гласът му бе мощен и кога дигаше октавите, куполе се носеше..."
Господи помилуй!

Сън в нашенска нощ

Искам да спя, звездите ме ослепяват,
ще ги нарежем на трупи за амбалаж,
отсечем, повалим ниско земи,
приютим в ниските си очи.

Тази луна трябва да посечем,
изгорим ли не зная, тя е като оная,
дето проси за надежда на гара,
без посока, без сън.

Депресиран клоун си реже вените,
под черница с два клона-
със пъплещо чено заглавие,
вестниците не приспиват като по-рано.

Камбанен звън в уличния храм,
на хорът уличен се покланят бутилките наши.
Запалете свещ
или ги помолете за по цигара.

Часът на кулата го откраднаха, преди 50 години май,
продадоха го за старо желязо.
Но вече редовно избираме,
цветни метали и време

Старите чайници напяват една и съща мелодия,
от котления камък и стари идеали навярно.
Пенсионерско пропукване на нощта,
красиво гръдно докосване със мечта.

Човекът на терасата не може да спи, погледа му е див.
Отдавна мисълта му е като необуздано стадо коне.
Ще препускат,
но конюшната им е на друга тераса.

добавка 03.01.08 18:30 P.S: Моля да бъда извинен за несъвършенствата на написаното по горе(погледнете часа), но бях силно под въздействието на флойд и други работи. Все пак смятам, че си струва да бъде възприето поне с малка усмивка.